ТЕРИТОРИАЛНА ДОПУСТИМОСТ
По Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“ на ПРР допустими са инвестиции в 10 градски общини в България:
- Северна България – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна;
- Южна България – Бургас, Стара Загора, Пловдив, Столична община и Благоевград.
С цел развитие на функционални зони и засилване на функционалните връзки между големите градски общини и граничещите с тях селски общини, инвестициите, насочени към индустриални зони/паркове и устойчива мобилност, се финансират и на териториите на съседни селски общини, когато са включени в интегрирани проекти на градските общини.
По Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“ на ПРР допустими са инвестиции в 40 средни и по-малки градски общини:
- Северна България – Враца, Ловеч, Лом, Монтана, Троян, Габрово, Горна Оряховица, Севлиево, Разград, Свищов, Силистра, Добрич, Търговище, Шумен;
- Южна България – Сливен, Ямбол, Нова Загора, Айтос, Карнобат, Казанлък, Свиленград, Харманли, Димитровград, Кърджали, Хасково, Асеновград, Велинград, Смолян, Пазарджик, Пещера, Панагюрище, Карлово, Ботевград, Гоце Делчев, Дупница, Кюстендил, Перник, Петрич, Самоков, Сандански.
С цел засилване на градско-селските връзки и функционални зони, ПРР подкрепя интервенции на цялата територия на страната за мерките, които попадат извън обхвата на „Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони“ (СПРЗСР) като здравна инфраструктура, енергийна ефективност на жилищни сгради, туризъм, индустриални зони/паркове и устойчива мобилност.
По Приоритет 1 „Иновации и растеж“ на ПКИП - Всички региони в България на ниво NUTS 2.
ДОПУСТИМИ КРАЙНИ ПОЛУЧАТЕЛИ по ПРР и ПКИП
Фонд за устойчиви градове отпуска финансиране на частни и публични юридически лица, отговарящи на критериите за допустимост, както следва:
- имат правен статут, който им позволява да получават финансиране и да реализират Допустими дейности;
- имат подходящ правен интерес в активите, в които се извършва инвестицията, като упражняване право на собственост, наемни правоотношения или друг вид правоотношения вкл. в зависимост от изискванията на приложимия режим за държавна помощ;
- реализират проекта, предложен за финансиране, в съответствие с Териториалното разпределение по ПРР (когато е приложимо);
- отговарят на изискванията на Фонд за устойчиви градове по отношение на кредитоспособност.
ЦЕЛЕВИ КРАЙНИ ПОЛУЧАТЕЛИ ПО ПРР
- Сектор „Инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност“:общини, търговски дружества: частни и публични, ПЧП.
- Сектор „Енергийна ефективност и устойчиво обновяване на жилищни и обществени сгради“: Общини; Висши училища и организации, управляващи студентски общежития; публични, частни или ПЧП доставчици на енергийни услуги, в т.ч. с предмет на дейност изпълнение на услуги по ЕСКО договори за енергоспестяване с гарантиран резултат; Здравна и социална инфраструктура; Образователна инфраструктура; Културна инфраструктура и други сгради с обществени функции.
- Сектор „Устойчива мобилност“: общински власти; търговско дружество (частно, държавно или общинско); ПЧП.
- Сектор „Зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства“: общински власти; търговско дружество (частно, държавно или общинско); ПЧП.
- Сектор „Образователна инфраструктура и оборудване“: търговско дружество (частно предприятие) - частни училища, частни ясли и детски градини; общини, колежи; висши училища; публични организации, към които са държавни средни училища.
- Сектор „Здравеопазване и социална инфраструктура“: Здравни заведения, общини; търговско дружество (частно, държавно или общинско); ПЧП.
- Сектор „Туризъм, култура и спорт“: общини; търговско дружество (частно, държавно или общинско); асоциация/сдружение на структури на централната или местната власт; НПО; културни организации; институции на вероизповеданията; ПЧП.
ЦЕЛЕВИ КРАЙНИ ПОЛУЧАТЕЛИ ПО ПКИП
МСП, малки дружества със средна пазарна капитализация (small mid-caps) и дружества със средна пазарна капитализация (mid-caps).
ДОПУСТИМИ СЕКТОРИ И ДЕЙНОСТИ
ПРР
|
Важно! Задължително изискване за проекти по ПРР 2021-2027:
За проекти по Приоритет 1 „Интегрирано градско развитие“:
· становище от съответната община, че проектното предложение съответства на Плана за интегрирано развитие на общината (ПИРО).
За проекти по Приоритет 2 „Интегрирано териториално развитие на регионите“
· становище от Регионалния съвет за развитие (РСР), че проектното предложение съответства на Интегрираната териториална стратегия за развитие (ИТСР) на регионите от ниво NUTS2.
Становище за съответствие с ИТСР не се изисква за инвестиции, ако те са част от концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), които са предварително одобрени и проверени за съответствие от РСР. В този случай се представя документ за одобрението от страна на РСР.
|
Сектор „Инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност“
- Насърчаване на мерки за инфраструктура за бизнес и предприемачество (вкл. сгради), бизнес и индустриални паркове и друга инфраструктура за иновации и развитие на МСП;
- Други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР.
Сектор „Енергийна ефективност и устойчиво обновяване на жилищни сгради и обществени сгради[1]“
- Мерки за енергийна ефективност и устойчиво обновяване на жилищни и обществени сгради (в т.ч. студентски и ученически общежития), включително конструктивно (и сеизмично) укрепване, системи за отопление и климатизация, възможност за интегрирани инсталации за възобновяема енергия на място за собствено потребление и възможност за присъединяване към електропреносната мрежа за продажба на излишни количества, оборудване за зареждане на електромобили, цифровизация на сградите, зелена инфраструктура и др.;
- Кредитни линии и гаранции на компании, изпълняващи проекти за стимулиране пазара на ЕСКО договори;
- Други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР.
Мерките могат да се изпълняват на територията на цялата страна, но само при осигуряване на ЕЕ на цялата сграда с цел постигане най-малко клас на енергопотребление „B“ на сградата и най-малко 30% намаляване на преките и непреките емисии на парникови газове. Процентът на спестяванията се изчислява от сертификата за енергийни характеристики на сградата, обект на интервенция, на генерирани емисии преди и след въвеждане на енергоспестяващите мерки (ЕСМ).
Сектор „Устойчива мобилност“
Мерките могат да включват всички видове инвестиции в инфраструктура и оборудване, включително, но не само:
- разработване на ПУГМ[2], въвеждане на интелигентни транспортни системи и др. мерки за дигитализация на транспорта;
- подмяна на подвижния състав на обществения транспорт с екологично чист, зарядна инфраструктура за чисти превозни средства;
- велосипедна и пешеходна мрежа, транспортна инфраструктура, вкл. улици и съоръжения във връзка с развитието на интегрирана система за обществен транспорт, мерки за подобряване на достъпността и безопасността на транспорта;
- подобряване на връзките между градски, междуградски автобусен, железопътен, въздушен, вътрешноводен и морски транспорт, като част от реализиране на интермодални превози и др.;
- други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР.
Сектор „Зелена градска инфраструктура и сигурност в обществени пространства“
- изграждане на обществени зони за отдих и зелени площи, включително физически елементи на градската среда и зелена инфраструктура за сгради и междублокови пространства;
- мерки за повишаване на сигурността, вкл. пътна безопасност и подобряване на готовността на институциите да реагират в случай на инциденти;
- обновяване на квартали/специфични територии с неблагоприятни социално-икономически характеристики, при спазване на принципа за несегрегация;
- други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР.
Сектор „Образователна инфраструктура и оборудване“
- образователна инфраструктура и оборудване (вкл. училищни автобуси) за предучилищно, училищно и висше образование, както и детски ясли и градини.
- инвестициите в обекти от предучилищното и училищното образование следва да отговарят на изискванията, регламентирани в националното законодателство и да включват определен набор от мерки, препоръчани от МОН (спортни площадки, площадки за игри или за безопасност на движението, дидактически материали, уреди за пречистване на въздуха и др.);
- други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР;
- не се подкрепят инвестиции в STEM.
Сектор „Здравеопазване и социална инфраструктура“
Важно! Условия и изисквания за получаване на финансиране за проекти в сектор „Здравеопазване“ чрез Финансовия инструмент „Фонд за градско развитие“ (ФГР) по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 г. (ПРР)
- подпомагане на общопрактикуващи лекари (индивидуални и групови практики) с фокус върху отдалечените и труднодостъпни места;
- мобилни кабинети в подкрепа на провеждане на информационни кампании и профилактика;
- обновяване на медицинската апаратура в болниците, свързана с диагностика на сърдечно-съдови и онкологични заболявания;
- ново строителство на общинска здравна инфраструктура при наличие на солидна обосновка за необходимостта от допълнителен капацитет;
- изграждане и оборудване на нови социални услуги в общността за резидентна грижа за лица над трудоспособна възраст (без увреждания и с възможност за самообслужване) - част от реформата в Дългосрочната грижа;
- нови интегрирани здравно-социални услуги в общността за резидентна грижа за възрастни хора с трайни увреждания, нуждаещи се от постоянни медицински грижи и възрастни хора, които не могат да се обслужват сами и се нуждаят от постоянни медицински грижи - част от реформата в Дългосрочната грижа;
- нови социални услуги в общността за спешно настаняване и осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация;
- базирани в общността центрове за ранно детско развитие за подкрепа на деца и техните родители и семейства (предоставящи основно дейности за консултиране, обучение и терапия, както и работа в общността, застъпничество и посредничество);
- други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР.
Сектор „Туризъм, култура и спорт“
- инфраструктура и оборудване за масов спорт;
- съхранение и развитие на културното наследство: инфраструктура и оборудване за културни организации, обекти и сгради, включително създаване на ключови регистри и дигитализация на културни ценности;
- разработване на планове за опазване и управление на обектите на недвижимото културно наследство;
- съхранение и развитие на природното наследство, вкл. инвестиции в инфраструктура за планински туризъм (напр. хижи и заслони);
- общодостъпна дребномащабна инфраструктура[3] и меки мерки за насърчаване развитието на местни забележителности и атракции, включително популяризирането на устойчиви форми на туризъм: екотуризъм (отговорно пътуване до природни места без да се засяга дивата природа), селски (насърчаващ алтернативна заетост в селските райони), културен (развитие на културни забележителности и атракции опазващи културното наследство, както и активно изживяване и участие в културни прояви и творчески процеси); крайбрежен и морски (с внимание към околната среда и местните традиции, свързани с рибарство и аквакултури);
- други дейности, допустими за подкрепа в съответствие с ПРР.
Възможни са допълнения и изменения на допустимите дейности на база на изменения в ПРР и/или ИС на ФИ, договорена с Управляващия орган на ПРР.
ПКИП
Финансиране на проекти, свързани с развитието на жизнеспособни инвестиции в предприятията, в индустриалните паркове и във функционална близост до тях, в съответствие с ИТСР на района чрез дългови инвестиции, включително и директно или чрез участие в транширани, синдикирани, клубни, unitrache финансирания, заедно с търговски банки.
Подпомаганият проект следва да съответства на Интегрираната териториална стратегия за развитие (ИТСР) на съответния регион от ниво NUTS2, като това се удостоверява със Становище за съответствие с ИТСР, издадени от Регионалния съвет за развитие (РСР).
НЕДОПУСТИМИ ДЕЙНОСТИ
С Финансовия инструмент не може да се предоставя подкрепа за:
- Финансиране с цел рефинансиране на съществуващи заеми.
- Финансиране на елементите на инвестициите, които са физически завършени или изцяло изпълнени към датата на решението за инвестицията;
- Покупка на земя на стойност над 10% от общите допустими разходи за съответната операция. За изоставени земи и за такива, използвани преди това за промишлени цели, които включват сгради, това ограничение се увеличава на 15%. За финансови инструменти, тези проценти се прилагат по отношение на Средствата по Програмата, изплатени на крайния получател, или, в случай на гаранции — по отношение на размера на съответния заем, в съответствие с чл. 64, ал. 1, буква б) на Регламент (ЕС) № 2021/1060;
КОМБИНАЦИЯ С БФП ПО ПРР
Безвъзмездната финансова помощ по ФГР 21-27 се прeдоставя единствено за допустими проекти по линия на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027. Подкрепата с БФП по ПРР трябва да е пряко свързана и необходима за финансираната инвестиция с финансовия инструмент.
БФП по ПРР се предоставя на Краен получател или в негова полза под формата на:
- Техническа подкрепа: изплащане на БФП по ПРР на Краен получател и/или в полза на КП за подготовка на проекта и/или потвърждаване на резултати от изпълнението на проекта (ако е приложимо); и/или
- Инвестиционен грант: изплащане на БФП по ПРР на Краен получател в допълнение към средствата от заема за изпълнение на инвестиции, които не генерират достатъчна възвращаемост или спестяване на разходи, така че дейността да е жизнеспособна; или
- Капиталова отстъпка: изплащане на БФП по ПРР в полза на Краен получател след успешно завършване на дейностите, подкрепени със заемно финансиране от ФГР и постигане на предварително дефиниран резултат.
Фонд за устойчиви градове предоставя БФП по ПРР на крайни получатели до изчерпване на разполагаемия ресурс по финансовия инструмент на база на по-ниското от:
- ограниченията на избрания режим на Държавна помощ (съответно максималния интензитет или максимален размер на помощта и правилата за натрупване на помощи за съответния сектор), и
- процента на БФП по ПРР по сектори, както следва:
Сектор „Инфраструктурни мерки за насърчаване на икономическата активност“ - 20% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект, вкл. за изграждане на довеждаща инфраструктура. БФП по ПРР може да се ползва при разработване и развитие на индустриална зона, вкл. за финансиране на довеждаща инфраструктура.
Сектор „Енергийна ефективност и устойчиво обновяване на жилищни и обществени сгради” - 30% БФП по ПРР от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект при постигане на енергиен клас В и 40% БФП по ПРР от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект при постигане на енергиен клас А и близко до нулево потребление (А+).
Размерът на средствата за Техническа подкрепа за Енергиен одит се определя на база на по-ниското от (i) реалната стойност дължима от Краен получател за извършването на Енергиен одит (на база разходооправдателни документи) и (ii) сбора от Компонент 1 със следните тавани: за (опростено) обследване за енергийна ефективност: 10 225,84 евро или за оценка за енергийни спестявания: 5 112,92 евро и Компонент 2 с таван за оценка на мерки за енергийна ефективност: 5 112,92 евро
Сектор „Устойчива мобилност“ - 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект.
Сектор „Зелена градска инфраструктура“ - 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект за публични субекти.
Сектор „Здравеопазване и социална инфраструктура“ - 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект, вкл. за Техническа подкрепа.
Сектор „Туризъм, култура и спорт“
- 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект за културна инфраструктура и за обекти на културното наследство.
- 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект за природното наследство и общодостъпна дребномащабна туристическа инфраструктура.
- 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект за спортна инфраструктура.
Сектор „Образователна инфраструктура и оборудване“ - 35% от общия размер на Допустимото финансиране* на ниво проект.
*ВАЖНО! Допустимо финансиране е Финансиране със Средства по Програмата (ПРР/ПКИП) и /или със Съфинансиране (от Кредиторите във ФУГ), което съответства на изискванията на Финансовия инструмент „Фонд за градско развитие 2021-2027.“
ФУГ може да разглежда с предимство предоставянето на финансиране на проекти, които изпълняват изискванията на Новия Европейски Баухаус (устойчивост, естетика, принадлежност).
[1] „Обществена сграда“ е сграда, до която има свободен достъп обществеността и която е на разположение за обществено ползване. За изчерпателен списък на обществените сгради вижте Класификатора за предназначението на сградите, съоръженията на техническата инфраструктура и на самостоятелните обекти в тях (Приложение 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.[2] План за устойчива градска мобилност[3] Под „общодостъпна дребномащабна инфраструктура“ се има предвид инфраструктура на стойност до 3 млн. евро, обвързана с конкретен съществуващ обект на културното или природното наследство, която включва туристически пътеки и пътеки на здравето, пътеки за катерене, езда и колоездене, места за пикник, указателни табели, хижи и заслони, посетителски центрове за представяне и експониране на местното природно и културно наследство, както и обслужващи съоръжения (като малки магазин или заведение) и съпътстващата техническа инфраструктура в района на атракциите като ВиК, детски площадки, съоръжения за отдих и спорт, паркинги, зелени площи, тоалетни, осветление и ел. инсталация, малки съоръжения за събиране на отпадъци, комунални услуги и съоръжения, обслужващи туристическата атракция и посетителите, които са необходими за развитието на цялостен туристически продукт.

